И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд,
ти, ветре? И люлееш голи клони.
В душата ми арктическия студ,
с две шепи ноти можеш ли прогони?
Искри сред пепелище снощна жар
и въгленче изгаря ми клепача.
Подпалката – одрипан календар,
чиито дати нищичко не значат. ...