Преструваш се. И аз ли се преструвам?
Целувам ли с отворени очи?
Защото ти целуваш... ти целуваш
и в твоите ръце не съм любим.
Претупваш ме. Но как ли да ме траеш?
Не мога да поникна в твоя свят -
пшеничено зърно - троха в безкрая -
една по детски смахната мечта.
Преструвай се. Нима ще е за дълго?
Но не и този път. Не съм глупак.
Жена преди години ме излъга,
че не може да лети.
И отлетя.
© Валери Шуманов All rights reserved.