Самотно и студено, потънало в нега,
побрало сякаш самотата на света,
целувайки по навик скалите и брега,
с предчувствие за зима, застинало
до хоризонта под покрив от мъгла...
То спомня си за нашето минало,
след бурята как ражда се дъга
и толкоз необятна, като него,
в гърдите ни туптеше любовта.
Само на фара окото е будно
в мъглата намига - светулчица чудна,
водач на моряци калени... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up