"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа.
Осъдиха ме всички. Не разбраха,
че тя ще ги запази - като щит.
Със своята безличност оцеляха.
Тълпите ме бичуваха с камшик.
Начело със "добрите ми приятели",
измислиха неписани закони
и станах им удобна за разпятие. ...