Oct 19, 2010, 1:37 PM  

Прегръдка 

  Poetry » Love
1632 0 13

            

 

 

                  Внезапно заприлича на любов

              мъглата върху лявото му рамо.

              Преди да ме прегърне, бе готов

              да си отиде или да измами...

              Но в себе си привлече ме насън.

              В ухото като вик се сгромоляса.

              Дъхът му ме разлисти, а отвън

              затрепкаха на Коледа украсите.

              И толкова бе близо, че от страх

              случайно този миг да не се счупи,

              затворих си очите и видях:

             Той вече няма как да ме загуби!

   

© Росица Младенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??