Спомени страшни

в миналото ме връщат.

С пипалата си студени

бавно ме прегръщат.

Прегръдка на спомени,

кой от кой по-страшни.

В ума ми изплуват картини,

ясни, тежки и мрачни.

Сега седя самотна

на дивана стар.

А миналото мое

удари ми шамар.

Събуди се спомен,

стар и трагичен,

отдавна забравен,

а днес реалистичен.

Стари страхове,

стари болки и неволи...

В моето сърце

стара рана се отвори...

Този спомен, този страх...

Тази пареща рана,

която отвътре изгаря ме пак...

Миналото как да забравя...?