От вятъра ли гаснеха звездите
или сълзите звезден цвят промиват?
Небето гледам, себе си разпитвам.
Луната от незнание се скрива.
А гълъбеят двете ми зеници
в гнездата си прегърнали въпроса.
Небето пак до черно се съблича
и отговора е подминат просяк.
Поглъща ме до свършек голотата
и безтегловен себе си загубвам.
Ухапан от настръхналият вятър,
изгасването като песен чувам. ...