Sep 25, 2012, 12:51 PM

Прегръдка с живота 

  Poetry » Phylosophy
632 0 7

Когато ме споходят страховете,

че нещо лошо, много лошо ще се случи,

не моля вече никой за подкрепа

да се опазя – просто се научих...

 

Когато ме разстрелват със обиди,

или в душата бъркат с кални пръсти,

подготвен съм – това съм го предвидил,

защото вече знам – светът е мръсен...

 

Но зная също - ТУК е красотата!

Наоколо!

В небето

и в цветята,

във птиците,

в окото на пчелата,

във залезите, от сребро изляти,

в усмивките,

и сълзите на радост,

във прошката,

във думата”обичам”

и в думите,

изпълнени със сладост,

когато хората в любов се вричат...

 

 

Когато ме споходят страховете...? 

Не, страховете няма да се върнат!

И затова сега не ме плашете!

Аз с две ръце живота съм прегърнал...

 

09.08.2012

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??