Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил,
че първо ми отвориха вратата
след хилядите, дето съм разбил,
онази първо - горе в небесата...
Защото до деня ми жив и днешен,
аз слизам от високото на болката
с усещане, че мога да съм вечен,
щом имам преднина със обиколка... ...