Прегръщам те с мълчание и тръгвам.
Във тъмното е тихо и уютно.
Безмълвен рикошет трепти под ъгъл
назад към всяка глъхнеща минута.
Мълча по теб. Туптя за теб във мрака.
Покоят разширява мойте ноздри
и вдишвам сладостта, че ще ме чакаш
да се завърна утре пак по моста
назад към твоя глас, със който слушаш
как моят глас ликува да те чуе
и знам, че пак безсилно ще се сгуша
във синия ти пулс, неописуем... ...