evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
Jan 23, 2011, 11:55 AM

Прегърнал тишината 

  Poetry » Phylosophy
613 0 2

"Прегърнал тишината"

Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота,
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза.

Въздишки тежки - есенни листа,
отронват се и падат върху мойта гръд,
и пипнешком те търся със ръка -
дано до мен си този път...

Тогава сякаш демон безпощаден
надеждата ми с пръсти черни грабва
и от сърцето ми той пие жаден
тъга и болка, колкото му трябва...

Духът ми изтощен потъва в дрямка
и моля се да бъда с теб поне в съня,
да бъда твой, дори и като сянка,
целувайки те със невидими уста...

*                         *                         *

Аз спя, прегърнал тишината,
и името ти все шептя,
и всяка сутрин светлината
проблясва в моята сълза...

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??