Oct 27, 2012, 4:25 PM

Прегърни тази любов 

  Poetry » Other
735 0 3

Прегърни тази любов,

стига си хленчила, мила,

във живота лукав и суров

любовта ни остана без сила.

 

Прегърни тази любов,

тя е глуха и все боледува,

във безпътния дяволски век

любовта ни кой ще лекува?

 

Депресиран до кости съм аз,

теб те гони стоически стреса,

ако имаш рецепта, я дай

и не питай сърцата къде са!

 

За любов не са нужни пари,

но със тях любовта ще се сгрее,

всички сметки когато платим,

любовта ни пак ще живее.

 

Прегърни тази любов,

остави я да спи, да си дреме,

уморена е, знаеш, нали -

задушена от дневни проблеми.

 

Тя не иска ни хляб, ни вода

и се храни единствено с чувства,

щом прибавим и капка сълза,

любовта се превръща в изкуство!

 

Не! Не сипвай в раната сол

и не искай да моли, да страда,

тази наша голяма любов

все гори на житейската клада.

 

Прегърни тази любов,

като жар-птица тя ще изтлее,

ще възкръсне, аз съм готов

още сто години с теб да живеем!

 

 

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??