Далече сте, приятели, сега.
Делят ни километри разстояние.
Не бива да изпитваме тъга,
щом всеки следва своето призвание.
И пак се връщам в спомените наши,
отново искам всички да прегърна.
Дали защото самотата плаши,
все мъча се аз времето да върна?!
Минават дните. И години даже.
Днес всеки е погълнат в своя ден.
Аз знам, че няма никой да го каже,
но вече сте забравили за мен.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up