Питаш ме, но няма да ти кажа.
Ще изчакам да се появи.
Пред компютъра стоя на стража,
рестартира и сега мълчи.
Питаш ме за някакви държави.
Давам си замислен, тежък вид.
Дразня те, че отговора бавя.
Аз се дразня още, че е скрит.
“Ще помисля - казвам с тон уверен -
в кухнята при другите седни.”
А екранът на компютъра е черен,
има дни, в които не върви. ...