Слънце пак изгрява сутринта,
Гони мрака и врага.
Топлота и красота,
Обгръщат цялата земя.
А децата са наща светлина,
Чисти и невинни,
като сутрешна роса.
От тях извира само доброта,
Де да можеше да сме деца.
Когато си дете,
Всичко е добре.
Чудеса и доброта,
Започват да красят света.
Мама и тате те обичат,
И любовта към нас изричат.
Всеки ден закуска и целувка,
Това е най важната милувка.
После идват и приятели наред,
В детската градина са безчет.
Забавление и игри,
До късни, тъмни вечери.
Мама пак вечеря прави,
А тате от работа ще се удави.
Но накрая сядаме на масата така,
Всеки с лъжичка под ръка.
И масата отрупана със ястия,
Я кажете туй не е ли доброта?
Нашите родители, са нашето спасение,
Без тях живота ни би бил съвпадение.
Те са нашата закрила,
Нашата ръка,
Готови са за нас, на всичко,
още на мига.
Добродетели са те,
Близките и родините.
Които са готови на всичко за нас,
Хайде да се хванем на бас?
И любимия човек до нас стои,
И приятелите, макар не хиляди,
Достатъчно са тук да бъдат пет,
И всичко пак ще е наред.
Този живот е приключение,
И е изпълнено със много забавление.
По скоро е игра,
А пионките сме ние - хора,
Съдбата можем да сменим,
Но само с вяра ще я променим.
Децата са бъдещето на света,
Те са тази добрина,
Едно дете е като пеперуда,
Можеш да му дадеш крила,
И да ги отсечеш за секундичка една.
И разпръснат ли добро,
Не ще допуснат зло.
Добро ще сторят на света,
И ще станат добросторци на мига.
Но без подкрепа няма да се справят те,
Затуй от нас ще имат нужда те!
Те са тази светлина,
Която ще заличи врага.
Зло няма в тяхната уста,
И на лошите протягат им ръка.
И променят злите към добро,
Затуй са ангелчета Божии,
Защото само доброта,
Тече в кръвта им майчина.
© Ina Spasova All rights reserved.