По стъпките си пролетни се връщам
назад към не-изминатото време,
препънало се някак си престъпно.
Обрулено от всякакви промени.
И сигурно не смея да допусна,
че някой може много надълбоко
в сърцето си, от някой миг пропукано,
да иска да е с мен. Но не е смогнал
да хване ветровете на косите ми
и стъпките ми боси да пробяга.
А срещата ни - някакво примигване,
приличала е повече на стягане ...