Към една страна далечна,
дето лятото е вечно,
студ земята не сковава,
бял снежец не завалява,
тръгват тъжни и без песен
птици прелетни наесен.
Без компас на юг отлитат.
Уморени дълго скитат
над морета, океани,
дружно, на ята събрани.
Водят ги напред умело
техните водачи смели. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up