May 22, 2018, 11:18 PM

Прелитайки през времето 

  Poetry » Phylosophy
614 1 0

Прелитайки през времето 

 

Прелитайки през времето  назад,

когато бях си още млад,

беше време когато всичко се ядеше,

което мърдаше и си хвърчеше.

 

Поглеждах към далечния безкрай,

Невиждайки неговия край,

Усмихвах се на всички тия

Които мислеха че ние,

Младежите от новата порода,

Сме много по различни по природа.

 

Но знайте ли какво открих сега

Че времето си прави с нас шега,

И всичко се повтаря всеки път

Но с леко изменен калъп.

 

В матрицата живеем си така,

От пантивека без следа,

От всичко що сме преживели,

И всичко което сме видели.

 

Но няма да се сърдя аз

Защото знам че всеки час

Прекаран на земята наша

Отива право в Акаша.

 

А там е всичко в едно

Преди, сега и после,

Небойте се за утрешния ден

А просто си живейте.

 

 

Христо Христов

22.05.2018 г.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??