Преливникът изронва бреговете ни.
Грешките преливат през преливника.
Рушащо се корито на доверие.
Изтича вяра, празни се коритото...
Влива ли се вяра нова в дните ни?
И има ли решетки на преливника,
с които да пресяваме надеждата,
или се давят някъде мечтите ни?
Сами сме повода и грешката...
Белязани по пътя да изтичаме.
Една любов, но истински-човешката
утеха поощтряваща да тичаме.