По онзи керемиден ръб,
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци
с надеждата за по-далече,
да видя имам ли си нейде сродници,
нарамили се със човечност...
Дали мълчат понеже трябва,
или защото са под кръст и камък,
а може би не им се вярва,
светът че може да е малък? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up