Неповторим и с обич сътворен,
сред мъртвата безлунна тъмнина,
светът припламва в огъня студен
на есенна тъга и самота!
Тъй нужна си, премъдра красота!
Ела, деня с усмивки напълни!
Отвред приижда нагла сивота...
В живота пуст, пресветла, остани!
Най-обичния пламък разгори –
с любов да грейнат ярки цветове!
А зимата в човешките души
да не навява мраз и снегове!