Звезда, ти тази нощ ли полудя?
И колко, и как... простора син заля...
Небрежно вихриш се във своя валс...
И колко, и как... в повтарящ се каданс...
Звезда си... без премрежени очи.
И колко, и как... обсебваш до зори!
В низ пролетно-летен, есенно-зимен...
И колко, и как... си тъй непростима...
... Звезда... дошла си във неведом час...
А колко, и как те виках все на глас,
с дъх премълчаван тайно във нощта!
Звезда... ...