Преобразяване

Не бях ли онзи леден вятър, за който може би мечтаеш?

Замръзнала, сънуваше във моите ръце!

Не бях ли онзи ден, през който те видях да плачеш?

Покрила с длани своето лице!

Не бях ли онзи спомен, за който късно вечер мислиш?

Загледала се в падаща звезда.

Не бях ли глас във тишината, който чуваш?

Заслушала се мрака  на нощта!

Направих всичко, за което ме помоли ти и пожела,

за нищо аз не те излъгах и от теб не скрих!

Но колко близо беше ти до мен, дори и не видя,

че моя свят и себе си преобразих...

но не ти мен, а аз те нараних!

Това, което бях за теб, сега го няма

и нищо не остана между нас

освен една дълбока рана,

освен една голяма празнота!

В очите ти съм някой друг  и непознат,

но времето и теб самата промени.

Пусни ме да си тръгна, това е нов - различен свят...

И никога след мен не казвай: „Остани”!

„Кой бях аз?”, „Коя си ти?”

                                                            12 Януари 2011 година