blue28 (Ая)
11 21
Dec 18, 2012, 4:05 PM

Преодолях те 

  Poetry » Love
1232 0 8

Преодолях те. Навярно разбираш.

Отдавна изсъхна една детска любов.

Уморих се в погледа твоя презиращ

да търся приканване някакво, зов.

 

Уморих се да вярвам – и вярата свършва,

като сълза под клепачите тихо изгасва.

Уморила се всичко със теб да завършва,

наистина, боже... реших да порасна.

 

„Е, ти губиш!“ – повтарям клиширано,

но засядат болезнено думите в гърлото;

аз – честно – съм съвсем контролирана –

и вече за нищо съвсем не ми пука.

 

Изчезваш за мен. Вече нищо не значиш.

Нов жълт светофар ще свети през дните ми.

Да те забравя – колко лесна задача!

(те... от щастие напират сълзите ми)

 

Без теб денят ще е по-син отвсякога

(нищо че ще бъде най-вече безтебен),

на устните ъгълчето ще те сеща понякога,

но ще си изгубил силата си да бъдеш вълшебен.

 

А сега си отивай. Наистина – време е вече.

Аз мразя такива предълги раздели ...

Отивай нанякъде от мен много далече,

че триста „Сбогом!“ все още не са те отнели.

© Ая All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??