Непонятно болезнена диря
се отваря във мойта душа,
щом в нощната бяла стихия
се докосна до твойта тъга
и се скършвам пред нямата мисъл
на една умъртвена мечта
някой ден да откриеш във мене
път за свойта съдба.
Няма думи с които да мога
да опиша какво си за мен
в този хаос - житейска тревога,
ти си лъч красота сътворен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up