Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Sep 1, 2016, 12:40 PM  

Преповтаряне на грешките 

  Poetry » Love
751 3 4

 

 

Ще оглушея – без извивките на стръмния ти глас, 
от звук на падаща звезда и щурчовите дитирамби.. 
Ще се препъна и на равното – без тебе, лесно, аз. 
И ще умра от най-нищожния бацил, превзел кръвта ми.
Излязъл от тридневна будна кома, изведнъж,
ще се задъхам от желания и страшни липси.
Как дълго ще ликувам след това – един разсеян мъж,
забравил кой от нас, е бил щастлив, и кой зависим.
Но щом ме стегне шапката – на градския площад, голям,
ще рецитирам стихове за теб, на всички минувачи.
Мъжете ще отсъдят: "не е със всичкия си ум, остана сам..."
Жените, милостиво, в хор, навярно жив ще ме оплачат....
А ти, вземи и нахрани добрия вълк, полегнал в мен,
отгледай ми вълче дори – тревица да пасе на двора,
Тъй този свят наежен, ще, не ще, ще се събуди променен,
и всяка моя грешка от любов, ще преповтори..

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??