Бяхме млади.... Бяхме диви!
Бяхме неразумно щастливи!
Като необуздани коне,
тичахме по тучно, пролетно поле!
Въздухът трептеше от тропот на конски копита!
Очите се взираха във безкрайността!
Какво ни очаква никой не пита!
Пияни бяхме от младостта!
Полека, лека житейското въже се нави.
Поприведоха се гордите глави.
Очите се взират в безкрайната шир...
Ослушваме се за шум от копита ...