Нещо стои на пътя ми към теб,

нещо ми пречи да съм себе си.

Какво ме спира?

Защо в очите ти откривам,

болка.

Кой те нарани така?

Защо се криеш зад стена,

не пускаш никой близко,

защо в очите ти чета,

виждам страх,

от какво,

може би от самота...

Нещо стои на пътя ми към теб,

нещо ми пречи да те обикна.

Какво може да е това?

Душата ти е огледало,

не показва, само отразява моята собствена,

не се разкриваш,

стоиш смълчан,

не проговаряш.

Може би там е проблемът?

Аз ли те плаша?

Затова ли не споделяш...

Нещо стои на пътя ми към теб,

нещо ми пречи да те пусна.

В ръцете ти се губя,

в душата ти нищо не намирам,

все затворени врати,

не ми даваш ключ.

Какво да правя?

В мен ли е проблема - питам се нямо.

Аз ли те плаша?

Как да те пусна,

щом никога не съм те имала.

Как да се отпусна,

след като си говоря сама.

Как да те обикна,

ти си толкова студен...

Стоиш до мен,

но си далеч,

обичам теб,

а може би обичам повече себе си...

Не заслужавам това,

твоята болка ме съсипва...

Празно ли е сърцето ти?

Дай ми знак, че ме обичаш,

дай ми ключ или парола,

дай ми знак, че това между нас значи нещо...