Вихрушка атоми довея празнотата.
Живея две-три преки по-нататък.
Покоят за душата стана лукс.
Епилепсира тя в тръба на Крукс.
И риза усмирителна наденват дните
върху мечтите ми от сбъднатост разбити.
Усмихнат криво, ту наляво, ту надясно,
с пространството се сгъвах - беше тясно.
Но в миг светкавица беляза ме със зет.
И преродих се с този неин знак в поет!