Ромашка (Златка Чардакова)
147 1306
Jan 4, 2023, 11:35 AM

Прераждане 

  Poetry » Civilian
779 5 5

Когато изгубиш мечта съкровена

и пътят обрасне в тръни и клек.

Когато рушат се пясъчни кули,

и животът стане суров и нелек,

не унивай, от пясъка търпеливо

перлени огърлици грижливо нижи.

На съдбовното, предначертаното

безумно, смело се противопостави.

Когато вихрушки ломят съграденото

и звездите вещаят крах и погром.

Когато и денем е мрачно, студено

и земята, трепери скована от лед,

изправи се и клечка кибрит запали,

зрънце фосфор ти стига, за да те сгрее,

от него буен огън ще запламти.

Ще стопли ръцете, ще е лек за душата,

ще сгрее дори под нозете земята.

Когато режеща болка раздира гърдите

и във вените сковава кръвта,

не се предавай, глава не прекланяй,

дърво на надеждата посади.

До всяка пъпка живителни сокове да потекат,

да разцъфнат в надежди, за да те преродят.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми Злати. Много мъдър стих! Силните оцеляват!
  • Благодаря, Тони! Благодаря, Тоти!
    Създадени сме, за да търсим пътя, за да имаме небе.
    ИнаКалина, благодаря! Зрънцето фосфор стига, за да запали...
  • зрънце фосфор ти стига, за да те сгрее, - бързо угасва, но става за старово гориво
  • Няма прекършени криле,
    просто на моменти няма небе.
    Поздрави! Успех!
  • Това е истинския път, Злати! Друг път няма!
Random works
: ??:??