Останала сама във мрака,
преродих се аз във тишината.
Гореше в мен едно желание –
едничка тръпка на окаяно съзнание.
Бленувах да иззема, да изчистя и умия
страданието на всичките ония,
що морните нозе привечер тътрят
и безсилно тайничко се кръстят.
Че сметките не чакат,
а децата вкъщи гладно плачат.
Ах, как мечтаех да изтрия
сълзите на всичките ония, ...