Премръзвах от вини и хорски неволи. Насъщно те исках и тайно се молих. И взех топлината ти жарка, без грях. И в огъня ти горях, от святост и страст. В любовния плен все бях, пагубен. И търсих време на чудната му пламенност. Пак с млада, упорита и нова надежда. И мъка съща, човешка, стара и грешна. Но топла... от мирис на лято заспало. Море - знамения и звезди сляло. Да бих преживяла всичко отново... Била съм щастлива... и пак съм готова. ПС:Поклон пред Любовта - Икона!
Препрочитах го няколко пъти...
Така е дори и след болката на всяка любов, сме готови отново да обичаме, защото в сърцата ни има любов...Бъди обичана!
Аплодисменти!!!
"Да бих преживяла всичко отново...
Била съм щастлива... и пак съм готова.
ПС:Поклон пред Любовта - Икона!"
Пред тази Икона сме готови винаги да се молим! Бъди много, много щастлива и не забравяй, че тази икона винаги я носим в себе си!!! Аплодисменти!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И мъка съща, човешка, стара и грешна.
Браво!!!
Прекрасно е!!!