От изкрещените мисли - мълчани,
оглуша тишината среднощна.
И припламват мечтите заспали,
сякаш вятър разравя огнище.
Тази нощ така шумно заспива
с глътка дъхаво вино по устните.
А годината - старa, прегърбена,
уморено приклепва очите си.
След последния дъх и въздишка
прероди се съдбовно във Нова.
С фойерверки от цветна надежда
за щастливите дни съм готова. ...