Feb 20, 2006, 6:54 PM

Прераждане 

  Poetry
721 0 9
Очите си не мога да откъсна
от твоите очи. Пропадам в теб...
Душата ми умира и възкръсва.
А после се разтапя като лед,
докоснат от горещите ти устни.
Неизживяна никога любов
без мисли ме оставя и без чувства.
Светът край мен е светъл и е нов.
И аз съм нова - жива, нелогична.
Без делнични тревоги, без тъга.
По-истинска от всякога - различна...
Пречистена от твоята душа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??