Прераждане
Небето е разцепено. И от отворените вени
на тласъци изтича му кръвта.
Защо морето е така солено –
нима не го изми сега дъжда?
Зад ледното стъкло е мракът черен,
но по-ужасна е тъмата в мен.
Достигнала адреса си последен,
самотна чайка се преражда в мен.
Оглеждам се. Таванът ми е празен.
Не светят вече никакви звезди.
Ще си отида. И ще се намразя, ...