Душата мира ми не дава
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба
живее в мене и докрай.
Облечена в душевна шуба
приготвя се за път до рай.
И е щастлива, и немирна
след всеки нов и следващ ден.
Защото жаждата всемирна
за нея е закон свещен.
Да се преражда тя отново
във друго тяло и живот.
Да се роди и пак наново
да ходи под небесен свод.
© Никола Апостолов All rights reserved.