Ще ме намираш нежна, тиха, сгушена в последен сняг от зима непослушна, с която кротко се прощавам. Едно посърнало кокиче опитва да пробие и в недопетия си стих свенливо зениците твои приласкава.
Ще ме посрещат багрите на пролетна дъга, която в топли сънища се вие, безпаметна. И весело се спуска, полита над света с целувките си цветни да покрие, да съживи и камъка.
Ще тръпна сред доверие и шепот, неистово по пясък нажежен, суров, с надежда шеметно разискрена във летния ни спомен за любов.
Ще ме създаваш и извайваш, от огнените мълнии пленен, от писъка на есенна жарава. Със обич преродена ще мълвя: "Повярвай ми, не няма тлен, където любовта се подвизава!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.