кумеца (Румен Ченков)
399 1922
Jun 21, 2006, 1:37 PM

ПРЕРОДЕНИ 

  Poetry
1641 0 24

ПРЕРОДЕНИ

 

Да не броим нанесените рани.

Какво ще видим, гледайки назад?

Душите си с горчилка ли ще храним?

Да, минахме през свой си, малък ад,

 

но ние сме обмислили цената,

ний знаехме, че огън ще гори.

И въпреки това, ти бе жената,

която може да ме претвори.

 

А аз – мъжът, способен да измие

лицето ти от всеки грозен слух,

да ти покаже дивата магия,

която като песен в теб дочух.

 

Аз бях мъжът, готов да те открива

отново и отново, Всеки път,

да ти показва колко си красива

и страст да пали в нежната ти плът.

 

Родени сме, ведно да остареем

и ти го знаеш. Зная го и аз.

Нека да престанем да живеем

с това, което вече е зад нас.

 

Да не броим зарасналите рани –

по-мъдри ни направиха, добри.

Оръжията вече са прибрани

и онзи огън адски не гори.

 

21 6 2006 г.

Добрич

© Румен Ченков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??