С пребожия, честна и чиста душа,

тъй рипнах из бодра утроба,

че Бог- най-сериозният, го досмеша

над тая възторжена рожба.

Поръчка компютърна сякаш,- всесилен

дъжд отнийде навсякъде плисна

и Тайнството свято на Юни спаси

от душещо, зло любопитство.

Космическа "Светлост" и земното "негро"

Дъхът първоро́ден не смеси.

И с луда пета на Комета побегна

един живот в два странни рейса.

С припряност улична заускорявах

Съдбата си. Кой ме пришпори?-

фиестено шестващ в тържествена Вяра

от Юнския топъл прозорец.

Житеско кръщение - в магесна гора!

С луна -Червената шапчица,

преведох Аз цял, невредим своя страх -

зъб вълчи - Сърцето захапал.

Играейки с Лятото, тъй се увлякох

в гонитба-завой след завоя,

пределите детски внезапно пресякъл

по Дяволско своеволие.

До град-хармония невероятна

в лица и фасади, всякъде.

И хората му - конкуренти златни

по благороден жест и блясък.

С най-нежните сили у него влетях,-

в гравитация, без изкуство.

И задейства алармено моят Смях

всичките си екзекуции.

И ги емнаха толкова Демони

празничните му Открития.

И отнесе Небето им в шлема си

навигация към Звездите.

Из сетното тяло последна душа,

с усилие смъртно, изпомпах.

Щом ме зърна, на Бога му прилоша.

Усмивка му дадох за "Първа помощ".