Плачът се надига в мен.
Преследван от тъга.
Бори се да надделее.
Да разтопи моята душа.
Самотата простира дългите си пипала.
Любовта се раздира от безпомощността.
Сълзите се леят като река.
Докосват страните ми
и се вливат в моята душа.
Защо Бог ме наказа така?
Нима съм грешница?
Пропаднала жена?
Не заслужавам ли целувка, утеха, сълза?
Вместо това все търся и намирам пустота!
Всичко е предопределено.
Колелото се завъртя.
А аз всеки ден бягам
и преследвам любовта!