В ден мрачен, безсмислен и тъжен
Сетих се аз това, което мозъка ми подпали
И изведнъж, след мислите на ума тъмен
Дойде мисълта за пробуждане от тез пусти Калахари
И затова, с предсказание
Нагласяйки се, Стягайки се
Като кола пред състезание
Всеки момент красив с нея
С това приказно ухание!
И сещайки се за онази
Напомняйки на жива фантазия
С криле черни, като любим неин цвят ...