Jun 30, 2009, 9:52 PM

Пресъздай ме 

  Poetry
768 0 18

Пресъздай ме 
във глътката вино,
да разлея 
във теб топлина.
Да се стичам 
по вените лудо.
Да отеквам 
дори във съня.
Да потъна 
във теб от обичане
и да лудна 
от страст без вина.
В теб 
от многото мое жадуване
сътвори ме 
в любима жена.
Изрисувай 
очите ми с ласки,
загърни ме 
със цветни поля.
Уморих се 
от всичките сълзи...
от соленост 
в душата горча.
Ако вече отдавна 
разлюбил си
тези полети - 
танц от звезди,
във риза смирителна 
облечи ме,
да се кротнат 
в мен луди вълни.
Да забравя 
гласа на сърцето.
Да съм малка, 
послушна жена.
Не ми трябва
дори и небето,
с тебе, обич, 
не ще ли летя...
Ако в твойте очи 
не намирам
онзи, само наш, 
остров от блян,
как тогава 
с вълни да те стигам,
как тогава 
любов да ти дам...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??