Претопяване
Онемях от крясъците след Надежда.
Оболях - в изкълчено от вкопчване сърце.
Размивам се – тъгата радостта разрежда,
слепея от взиране в мъглите (от дете).
Сега крепя на рамо, место птица бяла -
уплашена от мъдростта си сова и
една, прегърбена лъжица (никога не яла),
роптае – не иска да умира „нова”.
И мъничко усещам че съм оглушала –
дали защото поривите удуших,
или – сърцето да не чувам, като ги опява – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up