Тя на пръсти дойде, като полъх,
на прохлада след лятната буря.
Без да пита и без да се моли,
влезе тихо и аз се събудих...
И прегърна ме с топли ръце.
Някак нежно и повече дръзко.
Ще свари ароматно кафе.
Днес пък аз ще направя закуска.
Нека с поглед по мен да гори.
Да ме иска, желае горещо.
В мен да спрат тези мъчни сълзи
от усмивка любовна насреща. ...