Добър ден! Днес приличам на истина –
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
от измами, заблуда, лъжа.
След минута, приличам на камъче
и в случайна обувка убивам,
както съвест, изгаряща в пламъци -
спала денем, в нощта не заспива.
Пак съм тук. И съм стръкчето мащерка
под лъчите на летните утрини –
малка нишка, закичили в плаща си
и планински поляни, и урви. ...