Лист, отронен във късната есен,
струна, пееща припев познат,
лъч в очите и ражда се песен,
и се ражда нечакан, мил свят,
и се събужда пак във мене
стих забравен. Нежен звън
на китара ни грабва пленени.
И разтварям се сякаш във сън.
От безкрая на цяла Вселена,
от космически мрак и звезди,
от метежните вихри червени
на пожари, от скръб и беди ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up