В хаоса са мислите и, неизтляли
все още в себе си онази синева,
която в зениците му тя намери
и от очите скри дори съня.
Превърза дни, оголени от рани
и болката им вече не кърви.
Една от тях остана да я пари -
в сърцето още тихичко тупти.
Уверена... до нея щом застане,
то болката ще бъде в пепелта -
посипана, като онази рана,
от другите получена след обичта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up