Преминах през много сърдечни крушения,
чудак и самотник, но честно живял,
в тъгите и скърби сред нощните бдения,
с надежда съм твоето име мълвял.
Но ето сега съм безлик сред тълпите
и аз като всеки самотен човек,
вървя по следите, припомняйки дните,
оставил зад себе си в стария век.
Звезда непозната от друга вселена
кръжи по спирала в небесния свод,
от Рак долетяла във знак на Овена,
понесла в душата си звездния код.
9 февруари 2005
("Повеите на любовта" - първа книга)
Иван Митов
© Иванъ Митовъ All rights reserved.