Прелисти всяка клетка от душата,като роман ме чете цял живот.Все търсеше във мене красотата,някъде сред белите листа!
И късаше от мене лист по листи пак се връщаше да препрочиташ.Захвърляше отпадъка на пода чисти все не можеше до край да ме обичаш!
Сега съм вече стара, захабена.Със жълти листи, като есенни листа.Косите ми отдавна са сменени,през бялото прозира младостта!