rudin (Иван Христов)
858 1444
Jul 29, 2016, 3:16 PM

През дупките на времето 

  Poetry » Other
532 0 3

То бе в онази лятна жега:
със стария раздрънкан Форд
пътувах в пътища към тебе,
пред дупките, без грам комфорт.

 

Но с усреднена в тебе мисъл
не забелязвах прах и пот,
а само тръпното си – искам
да бъда твой за цял живот!

 

А днес, във джипа с климатика,
летя по равния асфалт,
с езика си като мотика
да ме посрещне твоят алт.

 

След дългата командировка,
поотегчен от тоз живот,
в семейната си брачна клопка
ще падне старият койот.

 

Бих тръгнал днес към ешафода,
ей тук, на пътя, изведнъж
да върнат дупките и Форда
и се почувствам силен мъж.

 

С волана нека криволича
и като онзи Ив Монтан,
през времето да се затичам
и се взривя като фонтан!

 

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??